Ето ни и туитнати:
https://twitter.com/MixVideoChannel

Big Brother

“Брадъра” е предаване за хората, които не са чели (или не са чували) за Оруел и “1994″. И аз гледах оттук-оттам някъде 2006 г. май беше - за да имам мнение все пак. Страшна според мен е не толкова простотията на участващите в реалитито, а самото реалити. То е модел, който се пъне да представи в най-приемлива, че и желана светлина, тоталитарния начин на управление. Има привилегировани, които получават от Големия браД “уникалната възможност” да пребивават в неговата къща, ама най-, най-кастингованите и най-заслужилите. Заслугата е за съгласието им да ограничат, па макар и за известно време, пространството си между четири стени, да бъдат режисирани въпреки всичко, да четат и препрочитат правилата, налагани от Големия браД - ако не се спазват - олеле-малеле - ще има наказание. Ако си изпълняват съвестно мисийките (често с цената на потъпкване на собственото достойнство, на подлост и доносничене, които откровено се поощряват) - ще има наградка! Бравос!

За непривилигерованите остава утешението пред телевизора да съпреживяват евтините зрелища, да пускат есемеси (все “шанс” и за награждаване на зрител), да четат простотиите, с които ги обливат медиите, в желанието си да угодят на Биг Брадър.

Яко се промиват мозъците - под формата на уж забавно, на уж несериозно реалити щоу, в главиците на хорицата се засажда усещането, че това е нормалното поведение. И лигите им потичат от желание и те поне да се отъркат о щастливите избраници. Гадно е, макар в “цял свят” да се прави това шоу. От гледане на подобни забавления, кой да си припомни, че тоталитаризъм не е забраната да правиш нещо, а принудата да го правиш. Жаааалко…

Наистина “ни трябва не “здрава ръка”, а “здрав разум” - ама май няма такъв филм …

За фото-хайгата...

Покрай коледно-новогодишната суматоха остана встрани проведения в края на декември 2011г. първи за България конкурс за фото-хайга. Организатори са варненскто Фотографско общество и списание "Сезони".

Хайга е традиционно японско изкуство, съчетаващо рисунка и хайку. В съвременния му вариант рисунката е заменена със снимка, а хайку често е обикновено тристишие.

С дъщеря ми, Надежда Стайкова, участвахме в конкурса с четири хайги – по една за всеки годишен сезон (така бе по регламент) – тя с фотография, а аз с тристишие. Мисля, че бяхме единствените от Велико Търново. Вече публикуваха резултатите и от 276 участници нашата "Пролет" е сред първите 10. Ние обаче най-много си харесваме "Зима" – снимката е необработена – накъдрена от силен вятър вода, в която се оглежда брега, а тристишието е хайку – безглаголно изразяване и с класическите срички 5 – 7 – 5. На журито изглежда повече допаднаха описателните като илюстрация тристишия, а в хайку, дори и да не се спази броя на сричките, изказът е задължително без глагол. Публикувани са в раздел "Галерия". http://sezoni.psv.bg/