сряда, 9 януари 2013 г.

При социализъма и биковете даваха мляко

Тук искам да споделя едно ярко постижение на социалистическия реализъм, вдъхновено най-вероятно от сгряващия повей на Априлската партийна линия. Писано е през все повече отдалечаващата се 1960 г. Зашеметяващо откровение на поетичната муза - убедете се сами!


Абдикирането на бивола

Нещо днес на бивола не се понрави
и стъписа се с глава обърната назад,
а рога извити, къдрави, корави,
вдигна вироглаво, сякаш за парад.

Може би предчувства найлона и пакета
млякото му гъсто ще продават в тях
и реши да си разчита на късмета.
Пред историята непризнава своя грях.

Млякото му силно от душа го къса.
От кръвта си го изцежда със мерак
и халал го дава щедро на човека
за другарството вярно, грижи — добър знак.

Свойто мляко гъсто в гюм със друго не постави.
От доилни агрегати той не беше изкушен.
И до днес се радва на доброто здраве,
самочувствие доволно и спокоен ден.

Странно някък абдикира от живота.
Рядко срещаме го сред полето днес.
Изжигли се хитро от колата и хомота
и заряза селската черда за своя чест.

Идва ден. Ще го потърсим в зоокъта,
като рядък и полезен екземпляр.
Млякото му лев ще плащаме оката
за лекарство или дълголетен чар.
1960 г. Георги Енчев