Да си мобилен с Ericsson GH 688 е все
едно да караш порше 356 Roadster №1 от
1948 година. Класика! Без да съм футуролог, предричам, че вече почти е
настъпило времето, когато старите модели GSM
апарати ще струват колкото старите автомобили и няма да са по джоба на всеки.
Речникът
ми обеднява, стане ли дума за мобилни телефони. То класове, то функции, то
аксесоари. И на грамаж ги докарват по-леки и по-удобни. Аз обаче си обичам Ericsson-a, не само защото вече
марката я няма в “чист вид”. Той е всичко от което се нуждая. Нищо, че след един sms време
батерията му пада веднага и поради това не винаги бях толкова мобилна, колкото
пише на визитката ми. Което ме подсеща,
че както при старите автомобили има проблеми с оригинални резервни части, така
и старите мобилни телефони няма начин да не ни създават подобни сладки грижи.
Остава ми да се надявам, че фирмите, които ги произвеждат, ще мислят не само за
бъдещето, но и за историята, която оставят. А дали старите тухлички, с които важно се
разхождаха нашенските бизнес мъже и дами в края на миналия век, ще се превърнат
в супер маниашки – времето ще покаже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар