“Брадъра” е предаване за хората, които не са чели (или не са чували) за Оруел и “1994″. И аз гледах оттук-оттам някъде 2006 г. май беше - за да имам мнение все пак. Страшна според мен е не толкова простотията на участващите в реалитито, а самото реалити. То е модел, който се пъне да представи в най-приемлива, че и желана светлина, тоталитарния начин на управление. Има привилегировани, които получават от Големия браД “уникалната възможност” да пребивават в неговата къща, ама най-, най-кастингованите и най-заслужилите. Заслугата е за съгласието им да ограничат, па макар и за известно време, пространството си между четири стени, да бъдат режисирани въпреки всичко, да четат и препрочитат правилата, налагани от Големия браД - ако не се спазват - олеле-малеле - ще има наказание. Ако си изпълняват съвестно мисийките (често с цената на потъпкване на собственото достойнство, на подлост и доносничене, които откровено се поощряват) - ще има наградка! Бравос!
За непривилигерованите остава утешението пред телевизора да съпреживяват евтините зрелища, да пускат есемеси (все “шанс” и за награждаване на зрител), да четат простотиите, с които ги обливат медиите, в желанието си да угодят на Биг Брадър.
Яко се промиват мозъците - под формата на уж забавно, на уж несериозно реалити щоу, в главиците на хорицата се засажда усещането, че това е нормалното поведение. И лигите им потичат от желание и те поне да се отъркат о щастливите избраници. Гадно е, макар в “цял свят” да се прави това шоу. От гледане на подобни забавления, кой да си припомни, че тоталитаризъм не е забраната да правиш нещо, а принудата да го правиш. Жаааалко…
Наистина “ни трябва не “здрава ръка”, а “здрав разум” - ама май няма такъв филм …
