вторник, 19 февруари 2013 г.

ДЗЕН ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СИ МОБИЛЕН

Да си мобилен с Ericsson GH 688 е все едно да караш порше 356 Roadster №1 от 1948 година. Класика! Без да съм футуролог, предричам, че вече почти е настъпило времето, когато старите модели GSM апарати ще струват колкото старите автомобили и няма да са по джоба на всеки.
Речникът ми обеднява, стане ли дума за мобилни телефони. То класове, то функции, то аксесоари. И на грамаж ги докарват по-леки и по-удобни.  Аз обаче си обичам Ericsson-a, не само защото вече марката я няма в “чист вид”. Той е всичко от което се нуждая. Нищо, че  след един sms време батерията му пада веднага и поради това не винаги бях толкова мобилна, колкото пише на визитката ми.  Което ме подсеща, че както при старите автомобили има проблеми с оригинални резервни части, така и старите мобилни телефони няма начин да не ни създават подобни сладки грижи. 
Остава ми да се надявам, че фирмите, които ги произвеждат, ще мислят не само за бъдещето, но и за историята, която оставят.  А дали старите тухлички, с които важно се разхождаха нашенските бизнес мъже и дами в края на миналия век, ще се превърнат в супер маниашки – времето ще покаже. 

сряда, 9 януари 2013 г.

При социализъма и биковете даваха мляко

Тук искам да споделя едно ярко постижение на социалистическия реализъм, вдъхновено най-вероятно от сгряващия повей на Априлската партийна линия. Писано е през все повече отдалечаващата се 1960 г. Зашеметяващо откровение на поетичната муза - убедете се сами!


Абдикирането на бивола

Нещо днес на бивола не се понрави
и стъписа се с глава обърната назад,
а рога извити, къдрави, корави,
вдигна вироглаво, сякаш за парад.

Може би предчувства найлона и пакета
млякото му гъсто ще продават в тях
и реши да си разчита на късмета.
Пред историята непризнава своя грях.

Млякото му силно от душа го къса.
От кръвта си го изцежда със мерак
и халал го дава щедро на човека
за другарството вярно, грижи — добър знак.

Свойто мляко гъсто в гюм със друго не постави.
От доилни агрегати той не беше изкушен.
И до днес се радва на доброто здраве,
самочувствие доволно и спокоен ден.

Странно някък абдикира от живота.
Рядко срещаме го сред полето днес.
Изжигли се хитро от колата и хомота
и заряза селската черда за своя чест.

Идва ден. Ще го потърсим в зоокъта,
като рядък и полезен екземпляр.
Млякото му лев ще плащаме оката
за лекарство или дълголетен чар.
1960 г. Георги Енчев

понеделник, 12 ноември 2012 г.

сряда, 19 септември 2012 г.

Big Brother

“Брадъра” е предаване за хората, които не са чели (или не са чували) за Оруел и “1994″. И аз гледах оттук-оттам някъде 2006 г. май беше - за да имам мнение все пак. Страшна според мен е не толкова простотията на участващите в реалитито, а самото реалити. То е модел, който се пъне да представи в най-приемлива, че и желана светлина, тоталитарния начин на управление. Има привилегировани, които получават от Големия браД “уникалната възможност” да пребивават в неговата къща, ама най-, най-кастингованите и най-заслужилите. Заслугата е за съгласието им да ограничат, па макар и за известно време, пространството си между четири стени, да бъдат режисирани въпреки всичко, да четат и препрочитат правилата, налагани от Големия браД - ако не се спазват - олеле-малеле - ще има наказание. Ако си изпълняват съвестно мисийките (често с цената на потъпкване на собственото достойнство, на подлост и доносничене, които откровено се поощряват) - ще има наградка! Бравос!
За непривилигерованите остава утешението пред телевизора да съпреживяват евтините зрелища, да пускат есемеси (все “шанс” и за награждаване на зрител), да четат простотиите, с които ги обливат медиите, в желанието си да угодят на Биг Брадър.
Яко се промиват мозъците - под формата на уж забавно, на уж несериозно реалити щоу, в главиците на хорицата се засажда усещането, че това е нормалното поведение. И лигите им потичат от желание и те поне да се отъркат о щастливите избраници. Гадно е, макар в “цял свят” да се прави това шоу. От гледане на подобни забавления, кой да си припомни, че тоталитаризъм не е забраната да правиш нещо, а принудата да го правиш. Жаааалко…
Наистина “ни трябва не “здрава ръка”, а “здрав разум” - ама май няма такъв филм …

понеделник, 9 януари 2012 г.

За фото-хайгата...






















Покрай коледно-новогодишната суматоха остана встрани проведения в края на декември 2011г. първи за България конкурс за фото-хайга. Организатори са варненскто Фотографско общество и списание "Сезони".

Хайга е традиционно японско изкуство, съчетаващо рисунка и хайку. В съвременния му вариант рисунката е заменена със снимка, а хайку често е обикновено тристишие.

С дъщеря ми, Надежда Стайкова, участвахме в конкурса с четири хайги – по една за всеки годишен сезон (така бе по регламент) – тя с фотография, а аз с тристишие. Мисля, че бяхме единствените от Велико Търново. Вече публикуваха резултатите и от 276 участници нашата "Пролет" е сред първите 10. Ние обаче най-много си харесваме "Зима" – снимката е необработена – накъдрена от силен вятър вода, в която се оглежда брега, а тристишието е хайку – безглаголно изразяване и с класическите срички 5 – 7 – 5. На журито изглежда повече допаднаха описателните като илюстрация тристишия, а в хайку, дори и да не се спази броя на сричките, изказът е задължително без глагол. Публикувани са в раздел "Галерия". http://sezoni.psv.bg/

неделя, 29 май 2011 г.

Шести фестивал на операторското майсторство "Златното око"


От 27 до 30 май 2011 в родния град на ненадминатия български кинооператор - Димо Коларов, се провежда Шестия национален фестивал за операторско майсторство "Златното око". Организатори са Съюзът на българските филмови дейци, Община Попово, Национален фонд "Култура" и Националния филмов център. На финалната вечер на конкурсната програма ще бъдат връчени наградите.

сряда, 5 януари 2011 г.

Из старите архиви

Няколко от моите по-стари публикации - от времето, когато блоговете още не съществуваха:
Говори, говори, говори - аз притварям очи и те слушам... (всъщност, докато четете този текст, по-добре е да си тананикате "телефон все ни свързва, телефон ни дели" ;))

сряда, 7 юли 2010 г.

И мойте филми все ще се четат...

По стечение на обстоятелствата, първата ми публикация в Блога е провокирана от интервю с мен, където ред неща, които съм казала, ме разсмяха до припадък.
http://www.borbabg.com/?action=news&news=6446
"Когато започнах да събирам информация за Леон Филипов, дори не бях чувала за името му" -хахахах!
Отче Матей Преображенски не е голямата ми любов, просто съм изследвач на книжовното му дело и считам за лична мисия да популяризирам казаното и направеното от него. Велика личност, най-великата!
И сега за деликатния момент със стихотворенията. Става дума за "Един убит" и "Сиротна песен"на Димчо Дебелянов и "На падналия другар Димчо Дебелянов" от Димитър Подвързачов.
С благодарност на Сашка Александрова - тя записваше съвестно всичко!