09 януари 2012, понеделник

За фото-хайгата...






















Покрай коледно-новогодишната суматоха остана встрани проведения в края на декември 2011г. първи за България конкурс за фото-хайга. Организатори са варненскто Фотографско общество и списание "Сезони".

Хайга е традиционно японско изкуство, съчетаващо рисунка и хайку. В съвременния му вариант рисунката е заменена със снимка, а хайку често е обикновено тристишие.

С дъщеря ми, Надежда Стайкова, участвахме в конкурса с четири хайги – по една за всеки годишен сезон (така бе по регламент) – тя с фотография, а аз с тристишие. Мисля, че бяхме единствените от Велико Търново. Вече публикуваха резултатите и от 276 участници нашата "Пролет" е сред първите 10. Ние обаче най-много си харесваме "Зима" – снимката е необработена – накъдрена от силен вятър вода, в която се оглежда брега, а тристишието е хайку – безглаголно изразяване и с класическите срички 5 – 7 – 5. На журито изглежда повече допаднаха описателните като илюстрация тристишия, а в хайку, дори и да не се спази броя на сричките, изказът е задължително без глагол. Публикувани са в раздел "Галерия". http://sezoni.psv.bg/

29 май 2011, неделя

Шести фестивал на операторското майсторство "Златното око"


От 27 до 30 май 2011 в родния град на ненадминатия български кинооператор - Димо Коларов, се провежда Шестия национален фестивал за операторско майсторство "Златното око". Организатори са Съюзът на българските филмови дейци, Община Попово, Национален фонд "Култура" и Националния филмов център. На финалната вечер на конкурсната програма ще бъдат връчени наградите.

05 януари 2011, сряда

Из старите архиви

Няколко от моите по-стари публикации - от времето, когато блоговете още не съществуваха:
Говори, говори, говори - аз притварям очи и те слушам... (всъщност, докато четете този текст, по-добре е да си тананикате "телефон все ни свързва, телефон ни дели" ;))

07 юли 2010, сряда

И мойте филми все ще се четат...

По стечение на обстоятелствата, първата ми публикация в Блога е провокирана от интервю с мен, където ред неща, които съм казала, ме разсмяха до припадък.
http://www.borbabg.com/?action=news&news=6446
"Когато започнах да събирам информация за Леон Филипов, дори не бях чувала за името му" -хахахах!
Отче Матей Преображенски не е голямата ми любов, просто съм изследвач на книжовното му дело и считам за лична мисия да популяризирам казаното и направеното от него. Велика личност, най-великата!
И сега за деликатния момент със стихотворенията. Става дума за "Един убит" и "Сиротна песен"на Димчо Дебелянов и "На падналия другар Димчо Дебелянов" от Димитър Подвързачов.
С благодарност на Сашка Александрова - тя записваше съвестно всичко!